135 години от рождението на Симеон Радев... -ФБ-19.01.2014.

На днешният ден се навършват 135 години от рождението на Симеон Радев...

Неделя, 19 Януари, 2014 18:34:44 На днешният ден се навършват 135 години от рождението на Симеон Радев... Симеон Радев родолюбец и масон, съобщават от Софийска търговско - промишлена камара. На днешният ден се навършват 135 години от рождението на Симеон Радев. Роден на 19 януари 1879 г. в гр. Ресен (днес в Република Македония), израсъл в родолюбиво семейство, той получава престижно образование във френския лицей в Цариград, а по-късно следва право в Женева и Париж. Будното момче не остава незабелязано от дейците на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМOРО) и става неин член на 16-годишна възраст, още като ученик в Цариград, и то по препоръка на самия Гоце Делчев. За комитите Симеон Радев разказва увлекателно в книгата си „Ранни спомени”. Като студент в Швейцария Симеон Радев с финансовата подкрепа на Гоце Делчев и Борис Сарафов издава вестниците „Effort” и „Mouvement Macedonien”. Със свойствената му ерудиция и увлекателен език той се стреми да покаже на европейската общественост реалната картина за съдбата на останалите в границите на Османската империя българи от Тракия и Македония. През 1911 г излиза първият том на „Строители на съвременна България”, книгата която става причина да запомним Симеон Радев преди всичко като историк и писател. Съвсем логично, като българин от Македония той се включва като като доброволец в Балканската война, и то в Македоно-одринското опълчение. Преживява всички възторзи, трудности и жертви, включително началото на Втората балканска война. Тогава е извикан по спешност в София и командирован от правителството в състава на делегацията, върху която пада незавидната участ да търси мирен изход в Букурещ. Там участва в подготовката и подписването на примирието, последвано от злощастния Букурещки мирен договор. От този момент фактически започва дългата му дипломатическа кариера. Като български посланик в Румъния Симеон Радев остава до 1916 г. и от там заминава за Берн. Последвалите събития красноречиво говорят, че винаги е желаел да бъде на първа линия в полза на Отечеството. Неблагоприятният за България ход на Първата световна война го кара да напусне дипломатическия си пост в Швейцария и да замине на фронта. Междувременно лансира идеята, че е необходимо създаването на българска културна мисия в Берн, която да направи нужното за запознаване на европейските държави с истината за участието на България във войната. По това време той вече е написал великолепната си книга „Македония и Българското възраждане”. Първото й издание е през 1918 г. и е на френски език с едничката задача светът да бъде информиран каква е истината за Македония. Симеон Радев, подобно на редица представители на тогавашния елит, е масон и членува в ложа „Светлина”. По същото време българските масони се обръщат към Великата ложа на Франция с писмо да обединят силите си и да бъде сложен край на войната.Пребиваването му на фронта е кратко. През 1918 г. е включен в делегацията, която трябва да подпише Солунското примирие. От тази година насетне Симеон Радев се отдава изцяло на дипломатическата кариера. Последователно е пълномощен министър в Хага (1920-1921), Анкара (1923-1925), Вашингтон (1925-1933), Лондон (1935-1938) и Брюксел (1938-1940). Междувременно е и делегат в Обществото на народите в Женева. Негово дело е т. нар. Ангорски договор (1925 г.), уреждащ взаимоотношенията на България с Турция. За жалост, и до днес турската страна не е изпълнила постигнатите от дипломата Симеон Радев изрични клаузи за финансова компенсация на онези 200 хиляди български бежанци от Източна Тракия, жертва на турските зверства и етническо прочистване през лятото на 1913 г.След 9 септември 1944 г. Симеон Радев е сполетян от нелепата участ, която премазва най-изтъкнатите български интелектуалци, политици и дипломати. Той е уволнен от Външното министерство, като му е забранено да се занимава с политическа и обществена дейност. Много скоро обаче, още през 1946 г. става ясно, че огромният му дипломатически опит може да бъде полезен. Налага се българската делегация на Парижката мирна конференция (1946-1947) да търси съветите му, от които се възползват и новите управници на България, вкл. Васил Коларов и Георги Димитров. В архива на последния са запазени писма на Симеон Радев, съдържащи аргументи за необходимостта България да има излаз на Бяло море и за истинските ни взаимоотношения със съседите.Симеон Радев е искрен, последователен до фанатизъм родолюбец, чието кредо и лична съдба е „целокупна България” - обединението на българския народ в неговата изконна етнокултурна територия.