ПРОБЛЕМЪТ СВОБОДНА РИБОЛОВНА
ПРАКТИКА
от
Богомил Костов Анврамов-Хеми
Задържането на
каварненски рибари от румънската брегова охрана преди приблизително две години
време, не разбуни дхът на народа, макар народът по същество да е лбая
патриотически накстроен. Тази негова настройка обаче твърде добре еменежирана
чрез последната хапка хляб, на която е останал. Медиите бегло засегнаха
проблема. Нямаше какво да се прави. Щатите заради един убит презисдетнт не
отвориха световна война. България ли да отваря проблем с някакви си там рибари.
Изследването на
проблема обаче не може да бъде преустановено. Става дума за приложение на
клаузи от Международната Конвенция по Морско Право - 1982, за която Румъния бе
пръв радетел в тогавашната система на Варшавски договор. Москва тогава я
послуша. И се присъедини. За да направи САОЩ да напусне и да обяви собствено
лимитирано море, което междувпрочем корени още от петдесетте, когато покойният
Хари Труман обявява 40 мили (!!!) брегови води на пук на целия цивилизован
следвоенен свят, който се придържа към 12 милно море и дори 3 милно море
(Великобритания) до неотдавна.
Българската правна
мсъл отдавна е насочила своето внимание към проблемите на морската окорлна
среда. Незначителнте дистанции в Черно Море очевидно водят до нови спорадични
конфликти. В които съответните морски власти следва да проявяват разбиране и
съдействие, освен ако не е налице рецидивиране на закона.
Необходимо е да се знае, че Международната Конвенцзия по Морско Право, на
която така или иначе държавите - макар с неолбохота, са задължени да се
подчиняват, е инструмент който бе подготвян в продължени е на повече от десет
години, при това с активното съдействие на проф. ЯАнков, един от основателите
на Комитета по Морско Дъно при ООн. Конвенцията обхваща и третире ред проблеми
от т.н. Женевски Конвенции по Морско Право, които те не можаха да обследнат и
кодифицират. Към тези проблеми спада и
пролблемът с ИИЗ - Изключителната Икономическа Зона от 200 морски мли отстояние
от брега на всяка една примоска държава. Така, бяха решени изведнъж и завинаги
в т.н. "пакет" проблеми пред човечеството които тепърва ще се
изявяват. Трябва да се признае обаче, че
под натиск най вече на САЩ, която по-късно успя да се оттегли, режимът на ИИЗ е
изключително сложени противоречив. Правата на крайбрежите държави в тази зона
рядко е възможно да бъдат изчерпани до край: те са многостепенни, суверенни и с
различна компетентност. Някога СИВ (чети
Варшавски Договор), внесе на конференцията в Каракас (1974) определението да
лбъде именно "Икономическа"
Така, юрисдикцията на бреговата страна от една страна биват изключително
правни, а от друга страна само пълномощни, което ще рече от по-нисък ранг от
суверенноста на държавата. В ИИЗ могат да функцзионират но под контрола на
бреговата страна изкуствени острови, инсталации и съоръжения от всякакъв
характер освен военен, при което следва да н се:
Нарушават суверенните прпава на
крайбрежната странапо опзване на живите и неживите природни ресурси,
- да се гарантира управлението а значми и контрола върху разработването на
тези ресурси по силата на националния закон,
- съгласуване с бреговата страна на всеки вид ползване на тези ресурси,
включително чисто екологически и безвредни.
Бреговата страна, по силата на това вече ратифицирано от НРБ споразумение
следва да осигурят :
- икономическата дейност в ИИЗм
- научно-изследователската дейност в ИИЗм
- всеки друг вид дейности произтичащи от суверенните права на крайбрежната
държава.
(Слдователно сигрността на държавата във висша степен зависи от гарантиране
на митнически, фискални, санитарни и миграционните правила и закони, вече
прилагани не единствено в традиционната 12 милна зона и прилежащите 12 милни
води, но е изместена в 200 милната зон.
Вече практика, бреговата страна да
осигурява 500 м. зони на сигурност около работещите временни съоръжения в ИИз
което ще означава че в близка околност на тези съоръжения юрисдикцията на
бреговата страна е от особено значение и авторите.
Международната Конвензия по Морско Право - 1982, по същество един обемен
документ вече се превръща в безкраен документ.За нас е интересно да знаем,
какво е положението с Опазване на Природната Околна Среда в тази зона. От
където произлзе и конфликта с Каварненските рибаи. За които така или иначе
нашите власти едзва си помръднаха пръста.
Юрисдикцията на бреговата страна по същество е всеобхватна. Тя покрива 200
милното водното поле до морското дъно, самото морско дъно, недрата на морското
дъно и въздушното простнаство над 200 милното море. Морското дъно се разглежда
като своеобразна "течна мина", а въздушното простнаство се контролира
за да н бъде осъществяван дъмпинг на отпадни и вредни продукти нелегално. За
сега това успешно се извършва с помоща на кораби ("Петерсберг" -
1988).
Напълно е възможно
Каварненските рибари да са нарушили териториалното море на Република Румъния по
силата на стар навик и народностни връзки. Не е вероятно да са вършили
контрабандаж на едро. Поне не е доказано.
Няма коментари:
Публикуване на коментар