ПО ТЪПАНА НА ТИШИНАТА, поема, Хеми ВАРНАЛИУС

To Ivana

(c) 28.02.2002 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV RUSSEFF-HEMY

ПО ТЪПАНА НА ТИШИНАТА,

МОРЕТО БИЕ ХЕКЗАМЕТЪР ДРЕВЕН,

А НЯСЪКА ОСТАВА ЛЯТНО СИТ,

НА СТРАСТИ,

НА БЕЗУМСТВА ВСЯКАКВИ,

И НА ЖЕЛАНИЯ -

ЗАВИНАГИ БЕЗМЕРНИ.

ДОРИ И ВЯТЪРА -

ЗАМРЯЛ Е НАВЪЗБОГ,

В ОЧАКВАНЕ НА ЛЕСНОТО ПРИШЕСТВИЕ,

ПОРЕДНО И СЪДБОВНО . . .

О, БЕЗПОДОБНА СТРАННА ТИШИНА,

ОБХВАНАЛА БРЕГА,

ОБГЪРНАЛА ЗАВИНАГИ МОРЕТО,

ПРЕГЪРНАЛА ОБЕЗУМЯВАЙКИ СВЕТА,

ОТВЕК ДО ВЕКА -

НО И ОЩЕ ПО НАПРЕД,

ЗА ДА ОТХВЪРЛИ ВСИЧКИ НАС,

СЛЕД ЛЯТОТО -

КОЕТО СЯКАШ НИВГА НЕ Е БИЛО,

ЗАЩОТО ВЕЧЕ СМЕ НЕНУЖНИ.

„ТЪЙ ЛЕСНО ОТМИНАВА ВСИЧКО НАВЕДНЪЖ“,

БЕ ОТБЕЛЯЗАЛ НЯКОГА БАРАБАТА КОЩИ,

ПРЕДИ ЗАВИНАГИ НАДУЛ ПЛАТНА - РАЗВЯЛ БАЙРАК,

• ЗАД ХОРИЗОНТА БУРЕН ДА ЗАЧЕЗНЕ.

И ЕТО,

АЗ ОТНОВО ТРЪГВАМ САМ,

С ИНТЕЛИГЕНТСКАТА -

ЛЪЖОВНАТА НЕОБХОДИМОСТ,

ДАНО ДА ПРЕКОСЯ МОРЕТО ПЕШ,

ПО СТЪПКИТЕ НА ЛИТНАЛИ СЪС НЕОХОТА ПРИШЕЛЦИ;

ХИЩНИ ПТИЦИ,

БЕЗМИЛОСТНО РАЗБИЛИ С КЛЮН,

НАИВНИТЕ СЪРЦА НА РИЦАРИ-ПОЕТИ,

ТА ДАНО ЗАВИНАГИ ПРОКОПСАТ. . .

The End/17.03.2014.