Ключови думи:
алтернативен,БТК-ЕАД,Византия,връзки,задграничен,ISO,колбак,кръчма,монополист, народ, окомерно, оптичен, провайдър, приватизация, султание, съсобственик, спътник, телекомуникация,ъфшорен.
(C) 2000 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ЪФШОРИЗАЦИЯ - КОЙ КАТО НАС
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Докато народът си се чуди, какво да чини с изкуствено недоходоносните бонове от безславната "масова" приватизация на Мати Булгарикус Балканикус, реалния приватизационен процес върви по пътища, непрогнозируеми дори за прекалено бързо нахитрялите десетпроцентни пазар-икономисти. Подобен навярно е случаят и, с Българска Телекомуникационна Компания-ЕАД. На която не достигат не повече от един-два аршина спътникови връзки, та готовият на всичко за къшей хляб българин, да се превърне в почти истински гражданин на света. Иначе казано, под предлог за перманентна модернизация, (подход отдавна загробил българското корабостроене), да изтръгва безпрестанно последни стотинки от продраните кризисни джебове на своите телефонни абонати. Та, да си конферират още по-експедитивно Евксиноград с Кестрич и Маями, като с какво да орат следващата морна есен. Само с коня, само с кравата или едновременно с кравата и Баба Катинка в браздата.
Боже, Боже, Боже, кой като нас ...
Държеливият със държелив български народец,
многократно доказван за неземно интелектуален, иначе толкоз много партийному верен на всеки който успее навреме да го наяха, както се види, съвсем наскоро ще бъде ощастливен с пореден "европейски" телекомуникационен изтърсак. Я от Холандия, я от Британия, я от братска Византия. Предполагаемо финансово стабилен. Абсолютно международно неизвестен. Дали благонадежден? Подобен на дъщерните на БМФ-Варна сървайз-компании по света, където британския "съсобственик" задължително участваше с изискуемия по закон единствен паунд, случайно останал да се търкаля в чекмеджето на неговата викторианска прабаба, та компанията да бъде регистрирана именно като "английска". С подобен тип компания, по времена когато НАТО бе все още враг номер едно най-напред на Мати Булгарикус Балканикус и едва подир това на СССР Сибириадис, задължително се откриваше "британска", пък иначе доволно българанска компания, да речем в Пирея. Система довела, в крайна сметка, да пръкнат касови апарати дори в общинските кенефи за бедни.
Боже, Боже, кой като нас ...
Както се види от централната преса основните работодатели, в малката китна страна все още наричана България, някак задължително си се превръщат в ъфшорни компании, за да не дължат почти нищо на държавата където развиват основна дейност, подир заплащане на ежегодна фарисейска такса, ($5500/Annually - Malta-1999-плюс директорските заплати), на някой забутан в апендикса на Световния Океан остров. Където са задължени да държат и банковите си "кореспондентски" сметки. Колко жалко, че
Варна Сити не успя да се вреди като ъфшорна зона,
та да въдвори мечтите на Султанието. Макар навреме да ни докараха на крака онзи ми-ти мистър Ричард Ран, подробен специалист по икономика, който дори не подозираше че Делауер и Калифорния, са ъфшорните зона на Щатска Америка. Новоизпечени регионални велможи, закалени в проектанските организации в бистрене на политика и пиене на каяфедакис, се бяха заели можеби да сторят единственото свястно нещо за този апетитен международен град. Пропуснали да забележат, че народътт тръпнещ в очакване на поредният окупатор, всяко добро нещо винаги превръща в превъзходно нищо.
Боже, кой като нас ...
За все още изцяло държавните и фиктивно еднолични посттоталитарни монополи, проблемът е единствен: как да бъдат многократно завишени цените на стоките и услугите. Кой знае защо, за производство на стоки все по-рядко, и по-рядко става дума. Водка, кроасани и препечени хлебчета за "Макдоналдс", по транснационални рецепти, за съвременна индустриализирана България, не са никакво производство. Така търсените някога на международния пазар, прочуто евтини, варненско производство среднотонажни товарни кораби, никакви ги няма. От глобални политико-административни джунгурбаши, за кадърно професионално корабостроене време едва ли остава. Кой е луд, да се хване да строи кораби, когато би могъл да спекулира с валута.
При това,
теоритизацията отново е симптоматична.
Още по време на пускане на вода на челния 100 000 тонен танкер, от който щяха да се строят всяка година без особен напън юнашки дузини, на огромен плакат в помещенията на ДСО "Корабостроене", бяха бутнали в ръцете на Другарят Тодор Живков корабен щамбайн с надпис "пълен-напред", докато стрелкатта сочеше "пълен-назад". Не, това не бе грешка. Това бе предупреждение по време на надпревара за задгранични командировки, довели до религиозния спор, като на чии именно корабостроителници Корабостроителния Комбинат "Г. Димитров"-Варна да заприлича. На Блом и Фос, на Хитачи-Зосен, Кайзер-Фрейзър, или на Сточная Гданска, където все пак стачно движение съществуваше и съществува.
Подобна е работата с електрическия ток, произвеждан от ядрена централа, замърсила чак кубетата на храм-паметник "Александър Невски". (Налице са научни изследвания-1984). И, да не вярваш в суеверия, няма как да не потънеш в мистицизъм.
Подобна е работата, с питейната (Хайде де - питейна!) чешмяна вода, която само от време бълва неуловимо газьойл, в очакване на нефтодобива от шелфа.
Подобна е работата и със здравеопазването, доведено до пълна цигания, поради открити политически борби.
Не е ли така с подигравателните просешки пенсии за цял един народ баламски пропилял време в достигане на европейски показатели в интерес на идеологически спекуланти? Идеологическа диверсия някога нямаше - има я сега.
Някой някъде, съвсем отвисоко, развеселен и докрай ехидно, ни подвежда подир прескрипциите на небеизвестния продавач на алтернативни финансови технологии, мистър Джей Вей Кей. "Оздравителни доклади", прилежно подвързани в естествена кожа, предлагани на неприлична цена, ($100+$8 Shipment/Mail), приложими единствено полулегално. Предназначени за сенчестата част на една зряла от векове световна икономика. Никога официален работен инструмент на управляващи партии. Господинът лесно снабдява желаещите и, с камуфлажни "истински" паспортни документи ($555+$25 Shipment/Door-Door), от майсторски закрити държавици, над които така жестоко е бръснала безпощадната метла на всевъзможни социално-финансови експерименти, че ето на, вече не съществуват, а паспортите им, електронизирани според изискванията на ООН, служат единствено за камуфлаж, тури ли ти някоя барета автомат под брадата. Никой не би могъл да установи, вкарваните едва ли не насила ъфшорни капитали в дребната във всяко отношение възлова прифронтова държавица Мати Булгарикус Балканикус, дали са от страни, които все още легално съществуват. Странно е, че в една докрай смрадна постоталитарна действителност, навлизането на ъфшорен капитал, не само че не се ограничава, ами се поощрява и толерира. Колко е лесно, отново да ни строят в редици, за да изманифестираме едно :
"OFFSHORE SI - YANKEE NO ! "
Мавзолей ще се намери. Ала, какъв флаг ще развеем ? Щом властта стане доказано ъфшорна, а с толкоз малко можене в собствената си страна и толкоз много ходене по света, това няма как да не се е случило, хайде на конете и, Вива Мексико и Вива Либертад.
Кой като нас ...
Ако дългогодишен телекомуникационен клиент,
реши да осъществи задгранична връзка от домашен телефон, той няма как да не се изправи пред съвременната българска ъфшорна реалност. Ако исканата връзка е задокеанска, клиентът ще получи тази връзка задължително чрез щатен оператор. Колкото каже операторът, толкова е ползваното телекомуникационно време и, в никакъв случай онова, отпечатано върху лентата да речем, на личния факсапарат на клиента. При спорове, а те възникват рядко, времето указано от оператора на БТК-ЕАД е меродавно дори пред съда. Сиреч, добросъвестен е монополиста - непочтен е потърпевшия. В условия на най-съвременна компютеризирана екипировка, на оптични кабели и спътникови връзки, местният клиент на практика заплаща по кръчмарски
окомерно монополистично телекомуникационно време.
За това, че съществуват т.н. Колбак системи, които таксуват подобни разговори по изключително ниски тарифи и, че БТК-ЕАД лесно би могла да ги ползва, без дори да оповести обществеността чрез задължителния "Държавен Вестник", е повече от очевидно. Нещо повече. Операторът, е служебно задължен ... да закръгля секундите към половин минута, а това вече означава заплащане на една цяла минута в добавък към консумираното телекомуникационно време. Дали БТК-ЕАД от своя страна плаща по същият начин "на едро" на системния международен провайдър? Поради изискванията на прословутия стандарт за качество ISO, това едва ли е възможно. Злокобното в този едностранен шахмат е не само това, че една цяла нация бива оскубвана до голо. Злокобното е, периодичното завишаване цените на услугите, безразборните разговори за сметка на чужди телефонни постове, дървените(!) разпределителни кутии с катинар ключът от които е на разположение на ... съответния домоуправите(!), наличието на телефонни фишове-сметки неподписани и неподпечатани за да бъдат официален фискален платежен документ, открити за посегателства телефонни "жици", достъпни разпределителни боксове по ъглите на улици и, на площади. Всичко онова, което в краят на двадесети век пара не чини, но за което всички ние, обикновените безработни глупци, плащаме скъпо и прескъпо. Това некачествено а толкоз скъпо телефонно обслужване, резултат от целенасочената дейност на крупен остатъчен държавен монопол, успява да докаже най-напред на своите граждани а подир това и на света, че настоящата нашенска балканодемократична държава, сече исконните права на личността за свобода на избор, принуждавайки своите граждани да ползват единствен доставчик на линейни телефонни услуги. Колко и какви са постъпленията от надписаното по кръчмарски в Нещото наричано Държавен Бюджет в сравнение с времена, когато техниката не бе така съвършена? Да няма кой да направи подобна сметка - има. Никой не е допускан обаче, не само да я направи, но дори да надникне в залите за осъществяване на телекомунтикации. Каква пара тръгва към ъфшорните острови и, каква пара остава за страната? Кой и защо периодично постановява драстично повишаване таксите за телефонни услуги, тяхното приравняване към европейски тарифи, без да е гарантирал на населението елементарен жизнен международен стандарт и просперитет? Не повтаряйте за високите изисквания на ISO 9000. Може да съществуват, но единствено в папките на администратори. За обикновенният български человечец, притиснат към земята от всякакви ъфшорни апетити, подобни стандарти са онова вездесъщо, което не го ползва, но го задължава да крепи на безработният си гръб огромни административни мастодонти, предназначени да пълнят джебовете на малцина. Играта вместо да спре, та да започнем да работим, продължава. Как ли ще завърши ?
Боже, Боже, Боже - Кой Като Нас . . .ще легалнЂ „
алтернативен,БТК-ЕАД,Византия,връзки,задграничен,ISO,колбак,кръчма,монополист, народ, окомерно, оптичен, провайдър, приватизация, султание, съсобственик, спътник, телекомуникация,ъфшорен.
(C) 2000 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ЪФШОРИЗАЦИЯ - КОЙ КАТО НАС
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Докато народът си се чуди, какво да чини с изкуствено недоходоносните бонове от безславната "масова" приватизация на Мати Булгарикус Балканикус, реалния приватизационен процес върви по пътища, непрогнозируеми дори за прекалено бързо нахитрялите десетпроцентни пазар-икономисти. Подобен навярно е случаят и, с Българска Телекомуникационна Компания-ЕАД. На която не достигат не повече от един-два аршина спътникови връзки, та готовият на всичко за къшей хляб българин, да се превърне в почти истински гражданин на света. Иначе казано, под предлог за перманентна модернизация, (подход отдавна загробил българското корабостроене), да изтръгва безпрестанно последни стотинки от продраните кризисни джебове на своите телефонни абонати. Та, да си конферират още по-експедитивно Евксиноград с Кестрич и Маями, като с какво да орат следващата морна есен. Само с коня, само с кравата или едновременно с кравата и Баба Катинка в браздата.
Боже, Боже, Боже, кой като нас ...
Държеливият със държелив български народец,
многократно доказван за неземно интелектуален, иначе толкоз много партийному верен на всеки който успее навреме да го наяха, както се види, съвсем наскоро ще бъде ощастливен с пореден "европейски" телекомуникационен изтърсак. Я от Холандия, я от Британия, я от братска Византия. Предполагаемо финансово стабилен. Абсолютно международно неизвестен. Дали благонадежден? Подобен на дъщерните на БМФ-Варна сървайз-компании по света, където британския "съсобственик" задължително участваше с изискуемия по закон единствен паунд, случайно останал да се търкаля в чекмеджето на неговата викторианска прабаба, та компанията да бъде регистрирана именно като "английска". С подобен тип компания, по времена когато НАТО бе все още враг номер едно най-напред на Мати Булгарикус Балканикус и едва подир това на СССР Сибириадис, задължително се откриваше "британска", пък иначе доволно българанска компания, да речем в Пирея. Система довела, в крайна сметка, да пръкнат касови апарати дори в общинските кенефи за бедни.
Боже, Боже, кой като нас ...
Както се види от централната преса основните работодатели, в малката китна страна все още наричана България, някак задължително си се превръщат в ъфшорни компании, за да не дължат почти нищо на държавата където развиват основна дейност, подир заплащане на ежегодна фарисейска такса, ($5500/Annually - Malta-1999-плюс директорските заплати), на някой забутан в апендикса на Световния Океан остров. Където са задължени да държат и банковите си "кореспондентски" сметки. Колко жалко, че
Варна Сити не успя да се вреди като ъфшорна зона,
та да въдвори мечтите на Султанието. Макар навреме да ни докараха на крака онзи ми-ти мистър Ричард Ран, подробен специалист по икономика, който дори не подозираше че Делауер и Калифорния, са ъфшорните зона на Щатска Америка. Новоизпечени регионални велможи, закалени в проектанските организации в бистрене на политика и пиене на каяфедакис, се бяха заели можеби да сторят единственото свястно нещо за този апетитен международен град. Пропуснали да забележат, че народътт тръпнещ в очакване на поредният окупатор, всяко добро нещо винаги превръща в превъзходно нищо.
Боже, кой като нас ...
За все още изцяло държавните и фиктивно еднолични посттоталитарни монополи, проблемът е единствен: как да бъдат многократно завишени цените на стоките и услугите. Кой знае защо, за производство на стоки все по-рядко, и по-рядко става дума. Водка, кроасани и препечени хлебчета за "Макдоналдс", по транснационални рецепти, за съвременна индустриализирана България, не са никакво производство. Така търсените някога на международния пазар, прочуто евтини, варненско производство среднотонажни товарни кораби, никакви ги няма. От глобални политико-административни джунгурбаши, за кадърно професионално корабостроене време едва ли остава. Кой е луд, да се хване да строи кораби, когато би могъл да спекулира с валута.
При това,
теоритизацията отново е симптоматична.
Още по време на пускане на вода на челния 100 000 тонен танкер, от който щяха да се строят всяка година без особен напън юнашки дузини, на огромен плакат в помещенията на ДСО "Корабостроене", бяха бутнали в ръцете на Другарят Тодор Живков корабен щамбайн с надпис "пълен-напред", докато стрелкатта сочеше "пълен-назад". Не, това не бе грешка. Това бе предупреждение по време на надпревара за задгранични командировки, довели до религиозния спор, като на чии именно корабостроителници Корабостроителния Комбинат "Г. Димитров"-Варна да заприлича. На Блом и Фос, на Хитачи-Зосен, Кайзер-Фрейзър, или на Сточная Гданска, където все пак стачно движение съществуваше и съществува.
Подобна е работата с електрическия ток, произвеждан от ядрена централа, замърсила чак кубетата на храм-паметник "Александър Невски". (Налице са научни изследвания-1984). И, да не вярваш в суеверия, няма как да не потънеш в мистицизъм.
Подобна е работата, с питейната (Хайде де - питейна!) чешмяна вода, която само от време бълва неуловимо газьойл, в очакване на нефтодобива от шелфа.
Подобна е работата и със здравеопазването, доведено до пълна цигания, поради открити политически борби.
Не е ли така с подигравателните просешки пенсии за цял един народ баламски пропилял време в достигане на европейски показатели в интерес на идеологически спекуланти? Идеологическа диверсия някога нямаше - има я сега.
Някой някъде, съвсем отвисоко, развеселен и докрай ехидно, ни подвежда подир прескрипциите на небеизвестния продавач на алтернативни финансови технологии, мистър Джей Вей Кей. "Оздравителни доклади", прилежно подвързани в естествена кожа, предлагани на неприлична цена, ($100+$8 Shipment/Mail), приложими единствено полулегално. Предназначени за сенчестата част на една зряла от векове световна икономика. Никога официален работен инструмент на управляващи партии. Господинът лесно снабдява желаещите и, с камуфлажни "истински" паспортни документи ($555+$25 Shipment/Door-Door), от майсторски закрити държавици, над които така жестоко е бръснала безпощадната метла на всевъзможни социално-финансови експерименти, че ето на, вече не съществуват, а паспортите им, електронизирани според изискванията на ООН, служат единствено за камуфлаж, тури ли ти някоя барета автомат под брадата. Никой не би могъл да установи, вкарваните едва ли не насила ъфшорни капитали в дребната във всяко отношение възлова прифронтова държавица Мати Булгарикус Балканикус, дали са от страни, които все още легално съществуват. Странно е, че в една докрай смрадна постоталитарна действителност, навлизането на ъфшорен капитал, не само че не се ограничава, ами се поощрява и толерира. Колко е лесно, отново да ни строят в редици, за да изманифестираме едно :
"OFFSHORE SI - YANKEE NO ! "
Мавзолей ще се намери. Ала, какъв флаг ще развеем ? Щом властта стане доказано ъфшорна, а с толкоз малко можене в собствената си страна и толкоз много ходене по света, това няма как да не се е случило, хайде на конете и, Вива Мексико и Вива Либертад.
Кой като нас ...
Ако дългогодишен телекомуникационен клиент,
реши да осъществи задгранична връзка от домашен телефон, той няма как да не се изправи пред съвременната българска ъфшорна реалност. Ако исканата връзка е задокеанска, клиентът ще получи тази връзка задължително чрез щатен оператор. Колкото каже операторът, толкова е ползваното телекомуникационно време и, в никакъв случай онова, отпечатано върху лентата да речем, на личния факсапарат на клиента. При спорове, а те възникват рядко, времето указано от оператора на БТК-ЕАД е меродавно дори пред съда. Сиреч, добросъвестен е монополиста - непочтен е потърпевшия. В условия на най-съвременна компютеризирана екипировка, на оптични кабели и спътникови връзки, местният клиент на практика заплаща по кръчмарски
окомерно монополистично телекомуникационно време.
За това, че съществуват т.н. Колбак системи, които таксуват подобни разговори по изключително ниски тарифи и, че БТК-ЕАД лесно би могла да ги ползва, без дори да оповести обществеността чрез задължителния "Държавен Вестник", е повече от очевидно. Нещо повече. Операторът, е служебно задължен ... да закръгля секундите към половин минута, а това вече означава заплащане на една цяла минута в добавък към консумираното телекомуникационно време. Дали БТК-ЕАД от своя страна плаща по същият начин "на едро" на системния международен провайдър? Поради изискванията на прословутия стандарт за качество ISO, това едва ли е възможно. Злокобното в този едностранен шахмат е не само това, че една цяла нация бива оскубвана до голо. Злокобното е, периодичното завишаване цените на услугите, безразборните разговори за сметка на чужди телефонни постове, дървените(!) разпределителни кутии с катинар ключът от които е на разположение на ... съответния домоуправите(!), наличието на телефонни фишове-сметки неподписани и неподпечатани за да бъдат официален фискален платежен документ, открити за посегателства телефонни "жици", достъпни разпределителни боксове по ъглите на улици и, на площади. Всичко онова, което в краят на двадесети век пара не чини, но за което всички ние, обикновените безработни глупци, плащаме скъпо и прескъпо. Това некачествено а толкоз скъпо телефонно обслужване, резултат от целенасочената дейност на крупен остатъчен държавен монопол, успява да докаже най-напред на своите граждани а подир това и на света, че настоящата нашенска балканодемократична държава, сече исконните права на личността за свобода на избор, принуждавайки своите граждани да ползват единствен доставчик на линейни телефонни услуги. Колко и какви са постъпленията от надписаното по кръчмарски в Нещото наричано Държавен Бюджет в сравнение с времена, когато техниката не бе така съвършена? Да няма кой да направи подобна сметка - има. Никой не е допускан обаче, не само да я направи, но дори да надникне в залите за осъществяване на телекомунтикации. Каква пара тръгва към ъфшорните острови и, каква пара остава за страната? Кой и защо периодично постановява драстично повишаване таксите за телефонни услуги, тяхното приравняване към европейски тарифи, без да е гарантирал на населението елементарен жизнен международен стандарт и просперитет? Не повтаряйте за високите изисквания на ISO 9000. Може да съществуват, но единствено в папките на администратори. За обикновенният български человечец, притиснат към земята от всякакви ъфшорни апетити, подобни стандарти са онова вездесъщо, което не го ползва, но го задължава да крепи на безработният си гръб огромни административни мастодонти, предназначени да пълнят джебовете на малцина. Играта вместо да спре, та да започнем да работим, продължава. Как ли ще завърши ?
Боже, Боже, Боже - Кой Като Нас . . .ще легалнЂ „
Няма коментари:
Публикуване на коментар